КОЙ КОГА ГЛАСУВА 21 от общо 27 страни ще гласуват в неделя,

КОЙ КОГА ГЛАСУВА

21 от общо 27 страни ще гласоподават в неделя, 9 юни, излиза наяве от свързани с изборите документи на Европейския парламент. Такъв е казусът в Германия, Франция и Полша. В Италия е необикновен казусът, тъй като там се гласоподава два дни - в събота (8 юни) и в неделя (9 юни).

Нидерландците ще пуснат гласа си първи, в четвъртък (6 юни), ирландците ще ги последват в петък (7 юни), латвийците, малтийците и словаците в събота (8 юни). Подобно на италианците, чехите гласоподават два дни - в петък и събота.

27 НЮАНСА ПРОПОРЦИОНАЛНО

Европейският съюз постанова избори по пропорционална система, само че страните членки избират разновидностите. Съществуват три вида гласоподаване:
Преференциален избор, в 19 страни, измежду които Италия, Полша, Нидерландия и скандинавските страни. В взаимозависимост от страната гласоподавателите могат да трансформират реда на претендентите в листата, за която гласоподават, да зачеркнат претенденти или да комбинират няколко изборни листи. Гласуване за закрепени листи, в 6 страни, измежду които Германия, Франция и Испания. Тук гласоподавателите не могат да трансформират нито реда, нито състава на листите. Особен е казусът в Малта и Ирландия. Избирателят не гласоподава за авансово формирана листа, а основава своя лична, класирайки претендентите съгласно желанията си.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ

Вотът е наложителен в 4 страни: Белгия, Гърция, България и Люксембург. Задължението се отнася за жителите на тези страни и за жителите на Европейски Съюз, вписани в изборните описи на тези страни. Но глобите за негласувалите, даже такива да съществуват, рядко се ползват.

ИЗБИРАТЕЛНИ РАЙОНИ

Само 4 страни са разделили територията на изборни региони: Италия (5 района), Полша (13), Белгия (3) и Ирландия (3). Разделението е по географки симптом, с изключение на в Белгия, където е по езиков (холандскоговорящи, френскоговорящи и немскоговорящи райони). В останалите страни гласоподавателите гласоподават в един народен изборен регион.

Пожарна охрана ПОЩАТА, ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК, ОНЛАЙН

Гласуването по пощата е позволено в 13 страни в Европейски Съюз, главно с цел да могат техните жители, живеещи в чужбина, да дадат гласа си. Такъв е казусът в Германия, Испания и в скандинавските страни.

Пет страни разрешават гласоподаване посредством прокурист - за всички жители (Франция, Нидерландия и Белгия) или единствено за възрастни и трудноподвижни хора (Полша, Швеция). Това разрешава на гласоподавателя да изиска от различен гласоподавател да гласоподава вместо него.

Гласуването по интернет още е едва публикувано. Естония, авангард в цифровата сфера, остава единствената страна, която разрешава на жителите си да гласоподават онлайн.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ЖЕНИТЕ

Десет страни постановат квоти по пол в описите с претенденти.

Листите във Франция, Италия, Белгия и Люксембург би трябвало да съдържат еднакъв брой претенденти мъже и дами. В Испания, Португалия, Гърция, Словения и Хърватия описите би трябвало да включват минимум 40 % претенденти от единия пол, а в Полша - 35 на 100.

В Румъния законът е умислен да предизвиква уравновесеното присъединяване на мъжете и дамите в листите, само че неразбираемата му дефиниция и неналичието на съответни цифри го вършат безполезен. Със своите едвам 15 % дами румънският контингент от евродепутати е минимум феминизираният в Европейския парламент.

Някои от тези страни са съчетали тези квоти с ограничения, които да подсигуряват, че дамите са на избираема позиция, само че глобите не всеки път са обезсърчителни.

Всъщност от трите страни с най-голям дял на дамите в Екологичен потенциал две съумяват да го реализиран без квоти: Финландия (57 на 100 жени) и Швеция (52 процента). Люксембург обаче ги изпреварва с 67 % дами в Екологичен потенциал.

МИНИМАЛНА ВЪЗРАСТ

В по-голямата част от страните от Европейски Съюз човек би трябвало да имат 18 години, с цел да гласоподава. Изключение вършат единствено пет страни: Гърция (17), Германия, Белгия, Малта и Австрия (16). Все отново в Белгия наложителното гласоподаване не се ползва за гласоподаватели под 18-годишна възраст.

Възрастовият предел за издигане на кандидатура варира в по-широки граници. В петнадесет страни, измежду които Германия и Франция, той е 18 години, а в девет страни, измежду които Полша и Чехия, той е 21 години. В останалите три страни е належащо претендентът да е на най-малко 23 (Румъния) или 25 години (Италия и Гърция).

Превод:  Любомир Мартинов , БТА